Introduction
Диаманди Андреев Ихчиев е български учен османист, библиограф, архивист, палеограф, специалист по османско изворознание, дипломатика и палеография.
Биография
Ихчиев е роден в 1854 година в будно българско търговско семейство централномакедонския град Велес, който тогава е в Османската империя. Учи във Велес при Константин Босилков, в Щип при Йосиф Ковачев в 1871 - 1872 година и в Мактеби хукук - Висшето училище за правни науки в Цариград.
Н 1873 година става учител в Тиквешка каза, а от 1874 до 1884 година се занимава с търговия във Велес.
В 1884 година се установява в столицата на новообразуваното Княжество България и работи като адвокат в Кюстендил и София. В 1885 година става секретар на Окръжното управление във Враца. В 1890 – 1895 и в 1910 – 1911 година е преводач от турски език в Минестерството на външните работи.
От 1900 до 1908 година е уредник на турския архив (по-късно отдел „Ориенталски сбирки“) на Народната библиотека. Превежда и издава множество османски документи. Автор е на документалния том „Турските документи за Рилския манастир“, издаден в 1910 година.
Умира в София в 1913 година. Ихчиев е баща на просветния деец Никола Ихчиев и на дееца на ВМРО Васил Ихчиев.
Външни препратки
- "Материали за историята ни под Турското робство", публикувано в сп. "Известия на историческото дружество в София", книга I, София, 1905 година
- "Материяли за историята ни под турското робство", публикувано в "Известия на Историческото дружество в София", Книга ІІ, страници 91-208, София, 1906 година